14 сеп. 10 unforgettable paintings W. Turner

Fishermen at Sea

 

Рибарите в морето е от  първите маслени картини на Търнър, изложени в Кралската академия през 1796. Черпейки вдъхновение от известни английски художници преди него, Търнър създава тази сцена, осветена от луната, с чистата сила на природата. Малката рибарска лодка, с фината светлина на фенера, е по-малка от потисничеството на тъмните вълни на морето. Скалистите силуети вляво от картината са “Иглите”/The Needles/, редица скали край остров Уайт /the Isle of Wight/. По време когато е  изложена критиците заявяват, че картината е дело на оригинален ум.

 

 

 

 

The Shipwreck

 

Подобно на други романтични художници, Търнър обича да описва чрез картините си природни бедствия. Тази работа е експонирана през 1805 г. Тази картина отново обрисува морето в своята сила, която не се съобразява с никого. Не е известно дали тази картина е базирана на истинско корабокрушение или е негова измислена , но едно е сигурно, самата тя е изключително внушителна.

 

 

 

 

 

 

Frosty Morning

Тази картина, създадена през 1813 г., изобразява  зимен пейзаж на сцена, която Търнър видял, докато пътува до Йоркшир. Твърди се, че дъщерята на Търнър, Евелина, присъства в картината, както и неговия  кон, който дърпа количката. Търнър никога не е продал картината, вероятно защото  работата  е имала сантиментална стойност за него, поради включените в него лични елементи.

 

 

 

 

 

 

 

 

The Slave Ship

Тази творба показва едно от най-добрите представяния на интереса на Търнър към насилието над  хората и природата. Работата е базирана на поемата и истинската история, разказана в книгата на Томас Кларксън “Историята на премахването на търговията с роби”, в която капитан на кораб на роби хвърлял болни и умиращи роби зад борда, за да събере допълнителните пари за застраховка. Картината е гореща с червени и жълти оттенъци, а морето е бурно изобразено чрез разсичане със слаби изображения на окованите крайници на роби, хвърлени зад борда. Драматичните емоции, представени в тази картина, я правят чудесен пример за романтична пейзажна живопис.

 

 

 

 

 

 

 

 

Dido Building Carthage, or The Rise of the Carthaginian Empire

Търнър оценя тази картина, изложени през 1815 г., като негов главен шедьовър. Масленото платно изобразява Дидо (в синьо и бяло вляво). Нейната съпътстваща картина , „Упадъка на Картагенската империя”, е произведена от Търнър и се показва две години по-късно. Клод Лорейн оказва голямо влияние върху работата на Търнър в тези класически пейзажи. В една от последните си изложби, Търнър включва четири творби на тема Картаген.

 

 

 

 

 

 

Snowstorm: Hannibal Crossing the Alps

Драматизирането на исторически събития се превърща в нова тема, с която Търнър да работи. Тази картина, експонирана през 1812 г., показва, че войниците на Ханибал пресичат Алпите през 218 пр.н.е. Природата отново е непоклатима сила: черен облак от буря се спуска върху войските, докато бяла лавина пада надолу по планината вдясно. Слабо осветеното слънце се бори да пробие тези нещастни сили, а в далечината на  разстояние е образа на слънчева Италия. Ханибал не е ясно показан в работата, привличайки повече внимание на борещите се войници отколкото на лидера.

 

 

 

 

Rain Steam and Speed – The Great Western Railway

След почитта към умиращата индустрия на ветроходни кораби в “Борбата с Темерай”, Търнър прави тази картина през 1844 г., за да покаже своя голям интерес към промените, направени от Индустриалната революция във Великобритания. The Great Western Railway е частна британска железопътна компания, която работи за разработване на по-ефективен начин на транспорт. Смята се, че местоположението на тази картина е “Мейдънхед” през реката Темза. В долния десен ъгъл на картината, има изобразен тичащ заек, намек за естествения елемент на бившите творби на Търнър.

 

 

 

 

 

 

Norham Castle Sunrise

В по-късния си етап от живот Търнър губи интерес към пресъздаване на  детайлите на крещящите вълни и корабите. Вместо това той се фокусира върху цвета, атмосферата и светлината, както се вижда ясно в тази картина. Тези картини, произведени по-късно в живота му, показват  движението на абстрактен цвят. Търнър проявява интерес от запечатването  на атмосферата на момента, в този случай изгрев, а не физическите обекти. Търнър рисува тази сцена на Замъка Норхам много пъти през целия си живот, ясно показвайки своите трансформации в стила. Той го посещава по време на първите си пътувания до северноанглийските околности през 1797.

 

 

 

 

 

 

Peace – Burial at Sea

Още една от по-личните картини на Търнър, „Мир” /”Piece”/изобразява погребението на приятеля на Търнър, художника Дейвид Уилки. Картината е изложена заедно с неговата двойка „Война”/”War”/. „Война” показва Наполеон заточен на остров на поразителен фон в червено и жълто, която Търнър се нарича “море от кръв”. „Мир” съответно е изрисувана  с хладна палитра, изобразяваща спокойна, достойна смърт на мирен човек. Двойката картини са критикувани по време на изложбата си за липсата на довършителни работи, и по-специално „Мир” е осъждана за използването на черните тонове.

 

 

 

 

 

 

The Grand Canal – Venice

Търнър е силно вдъхновен от пътуванията си през континентална Европа и особено обича Венеция. Тази картина, експонирана през 1835 г. до голяма степен, показва благодарността на Търнър за морските поданици и показва брилянтно използване на акварели. Картината е базирана на рисунка с молив на Търнър, направена по време на първото си пътуване до Венеция през 1819 г. и е една от многото му венециански картини.