Никога не съм била обсебена от неговото изкуство, но този път открих една нова страна на неговите търсения.

Интересните събития зад някои от  картините му също допринасят за новия прочит на неговото творчество.

Важна част от живота и творчеството му изиграва една жена – Адел Блох-Бауер.

История за любов, ненавист, предателство и отмъщение, преследване и саможертва. В нея са замесени художникът Густав Климт, съдбоната жена Адел Блох-Бауер, картина на стойност 135 милиона долара, две световни войни, различни правителства и човешки възходи и падения. Хубаво е да знаем историята на картините за да изживеем това, което виждаме на платното.

За моя радост установих, че един всепризнат творец като Густав Климт си е менял периодично стила, което на мен ми дава изконното право да експериментирам още по-смело.

Алилуя!

Музеят Прадо /Museo del Prado/

Музеят Прадо се смята за едно от най-големите места, приютили изкуството на Европа, което годишно посреща над 2 млн. гости от цял свят.

Разнообразието на морски обитатели в Червено море е забележително, въпреки че като блондинка се почувствах излъгана – не видях червена вода 🙂

Тук някъде открих приятели, открих смисъл в някои от страховете си и защо винаги трябва да се изправяме срещу тях, открих нови животински видове от които не знаех, че трябва да се пазя, и не на последно място открих мотивация за следващана серия картини, които да пресъздадат цялата тази красота през моите очи. Очаквайте продължение … в картини….

За мое учудване, хората все още са жадни за изкуство, а там определено има какво да се види.

Един бърз поглед може да ни покаже, че си заслужава всяка минута прекарана там, докато ни изгасят лампите при затваряне на галерията😉

Ето и малко подробности … Древните гърци имали помещения, където съхранявали произведенията на изкуството, включително и различни глинени маси, рисунки, рисувани върху дъски, и други рисувани произведения. Такива магазини били наречани pinakothek, което наименование по-късно започнало да се използва от римляните. Днес пинакотеките се наричат ​​художествени галерии, от които в момента има само седем пинакотеки, а една от тях е пинакотеката Брера.

В пинакотека  Брера има повече от 30 зали, които съхраняват произведенията на известни италиански художници от различни епохи. В залите можете да намерите произведенията на Караваджо, Гоя, Тинторето, Рембранд. Картините са разпределени в галерията и разделени на епохи, но може да се насладите и на някои стаи, които са посветени само на един художник – направени за да отдадат почит на художника за донесената слава в Италия.

Особеност на галерията са не само картините, вътре има изложени стенописи, принадлежащи към 14-16 век. Те са изложени в специални помещения, където са се опитали да пресъздадат дори модела на разрушените сгради, на които е имало стенописи.

Връщайки се назад в миналото, осъзнаваме че сме  като прашинки във Вселената и въпреки това си заслужава да оставим частичка от себе си, една малка следа след нас, защото нали чрез нея сами правим арт терапия на душата си.

И понеже съм твърдо убедена, че сами предизвикваме събитията в живота си, така някак случайно се озовах на местото на изложбата на Jeff Koons във Флоренция.

Твърдят, че е най-скъпо продавания жив артист в наше време. Всъщност е един от редицата американски художници, които се развиват в света на визуалните изкуства. Преминавайки през различни вариации на опознаване на света около него, работи включително и като брокер на Уолт Стрийт, докато в извънработно време прави изкуство.

Както обичам да казвам, дори и Ренесанса е имал нужда от финансиране… затова всеки влюбен в изкуствата намира своя начин да храни душата си. В началото на 80-те започва да експериментира и да прави изкуство на пълен работен ден.

През 2019 година успява да продаде на търг балонов „Заек“ за сумата от $90.2 милиона.

Живерни – раят на един творец, който иде да ни докаже, че рая сами си го създаваме. Дълго време ми стоеше на ниво мечта да посетя къщата на Клод Моне в Живерни, но никога не беше на ниво план за действие. Провокирана от една добра кауза да зарадвам приятелка за рождения й ден във Версай, всевишния ми върна това добро в нейно лице за да прекараме този ден в Живерни. Това пък идва да ни докаже, че правейки добро, винаги ни се връща десетократно.

И следвайки линията на поведение, Париж ме провокира да осъществя изложба, а Живерни ме вдъхнови да пожелая собствена къща с ателие и зеленина.

Противно на мнението, че художниците са живели в нищета, Клод Моне е имал възможността да живее и рисува в охолство и то в доста интересен интериорен стил. Бидейки запален по градинарството почти колкото по рисуването се заема да създаде градина, която претворява представата му за красота. В нея именно се вижда как успява да създаде и в тази си творба перспектива, симетрия и цветове. Събира редки видове, които да радват очите му и като следствие да вдъхновяват творческите му търсения и постигане на онази пъстрота, коята е характерна за неговата палитра.

Любимата му част, Водната градина, езерото, където Моне повече от двадесет години намира своето вдъхновение. Стотиците водни лилии излезли на платната, където самия той търси отражението на границата между реалноста и нереалното…

Париж  възбужда всички сетива, настояващ да бъде видян, чут, докоснат, усетен на вкус и мирис. От романтичната Сена до просторните многоцветни пейзажи и изтънченото поведение на местните, Париж е същината на всичко френско. Вгледайте се в булевардите, обсипани с внушителни паметници, велики произведения на изкуството и магически светлини. Тук на всяка крачка можеш да се насладиш на невероятния вкус на сирената, шоколада, виното и морските деликатеси. Да почувстваш как вятърът гали лицето ти, докато се движиш по големите булеварди или по малките закътани улички.

Айфеловата кула 2020година… Тишината е забележителна.

Една различна Айфелова кула без продавачите на сувенири

Един различен Париж… никога не съм виждала площада пред Айфеловата кула толкова празен. Париж замлъкна…, чуват се само птиците и можеш да се насладиш на тишината и архитектурата. Необичайната тишина има някакава приказност и загадъчност, но нека не продължава дълго.

Откритият през 1898 г. хотел Риц се намира на култовия парижки площад „Вандом“ и всъщност е първият хотел, собственост на Цезар Риц, след като бива изгонен от лондонския „Савой“. „Риц“ е най-известен с това, че е домът на Коко Шанел от 1934 г. до края на живота й. Сега този апартамент носи нейното име.

През годините хотелът привлича, но и отхвърля някои високопоставени гости. Като един пруски генерал, на когото му е отказана резервация за маса в ресторанта по време на Втората световна война. По-късно той си отмъщава, като бомбардира хотела. Голяма част от нацисткото командване се преместват в „Риц“ по време на Окупацията.

Именно в книгата за Коко Шанел – Кралицата на Париж се описва детайлно живота й в Риц по време на Окупацията и разкрива една различна Коко.

В стаята, където е живяла Коко Шанел, е открит шедьовър

Коко Шанел е живял в Ritz в продължение на 34 години (в апартамент с три стаи, известен като Coco Chanel Suite). По време на ремонта тук е открито безценно произведение на френския художник Чарлз Льо Брън, наречено „Жертвата на Поликсена“.

Картината е продадена на търг от Christie’s за 1.88 милиона долара и сега е собственост на Metropolitan Museum of Art в Ню Йорк.

Хотел Риц

Има причината за името на бар Хемингуей 

Това е любимият бар на писателят и той се отбива доста често. Неслучайно Хемингуей казва: „Когато мечтая за Рая, си представям, че той изглежда като Ritz“.

Хотел Риц, бар Хемингуей Коктейл с живи рози

Спалнята в Имперския апартамент е по модел на „Мария Антоанета“ във Версай

С изглед към площад Вендом и на разположение от 28 000 евро на вечер, Имперският апартамент е исторически паметник. Стаята с площ от 250 квадратни метра разполага със 7-метрови тавани и спалня, реплика на тази на Мария Антоанета във Версай.

Впечатляващо е как мениджмънта на хотела подходжда по време на пандемия, целия хотел е реновиран за да изненада приятно гостите си с нов интериор.

Именно тук умело се преприлат миналото и бъдещето, постигайки идеален синхрон помежду си.

Катедралата Свети Василий Блажени

Катедралата ,,Свети Василий Блажени“ се намира на Червеният площад в Москва. Първоначално на това място се е намирала църквата ,,Света Троица“, но след смъртта на Свети Василий Блажени, който бил погребан там през 1553г., тя нофициално била наречена на негово име. На гроба на светеца често ставали чудеса. Смята се, че самият Василий е събирал пари за храма, които малко преди смъртта си дал на Иван Грозни. За мен лично е една от най-вчечатляващите постройки.

На пръв поглед кулите и куполите изглеждат хаотично разположени, но всъщност има значителна симетрия и символика в дизайна. Осемте куполни параклиса символизират осемте нападения срещу Казан: те са четири големи под формата на осмоъгълници и четири малки с форма на квадрат. В центъра се намира малък златен купол. През 1990 г. катедралата е включена към списъка на Юнеско за световно културно наследство.

Отвътре катедралата представлява лабиринт от тесни сводести коридори. Най-голямата от всички църкви е с височина 64 кв. м. Стените на църквата са с много голяма дебелина. Таванът е уникален по своята структура и същевременно е напълно плосък. В най-малкия купол е разположено светилището на Василий. Той е посветен само и единствено на него. Църквите са изградени от червени тухли.

ВДНХ

Точно като виенското колело, фонтанът на Приятелството на народите е забележителна сграда във ВДНХ и един от символите на Москва. Построен е през 1954 г. и е имал няколко неофициални имена: „Златен сноп“ и „Приятелство на народите на СССР“.

Фонтанът е скулптура от 16 момичета в национални носии, символизиращи 16 съюзни републики на СССР.

Русия (момиче, държащо в ръце жито, с коса на главата) стои в центъра, с лице към Главния павилион, Украйна (момиче с венец на главата) и Беларус (момиче, носещо забрадка) са разположени от двете му страни. Посетителите отбелязаха, че всички братски републики са подредени в различен ред, отколкото са представени на герба на СССР.

Между другото, четири скулптури на фонтана имат прототипи: естонската балерина и актриса Вирве Кипле-Парсаданян, руският почетен работник на ВДНХ Колганова Раиса Фроловна, туркменската пианистка Гозел Аннамамедова, съпруга на поета Михаил Светлов Родам Амиреджиби – гражданин на Грузинската ССР.

Всеки ден фонтанът привлича много гости, които искат да направят запомняща се снимка или просто да седнат на удобните пейки до фонтана. И това не е изненадващо – вечер фонтанът се осветява с различни цветове, които се сменят 16 пъти за 1 час!

Именно там е  пресъздадена традицията за приготвяне на тези уникални сладкиши, наречени пастили. Коломна е място с богата изложба, посветена на традициите, историята и технологията на приготвяне на бонбони за смучене.Тук са изложени стари рецепти, написани на ръка, „учебници“ за производството на пасти за сладкари, както и голямо разнообразие от начини и форми за опаковането им.

Фабриката за пастили в Коломна

Най-впечатляващата част от посещението на фабриката е изкуството чрез което е представено всичко на любопитния посетител. Актьорски състав изиграва на живо историята.

Посетителите са приветствани от дами и господа облечени в дрехи от 18-19 век, които извършват ролята на екскурзоводи.  Прекарвайки посетителите през залите разказват интересни случки и факти, неща, което определено не знаем за миналите векове. Междувременно в една от залите те пренасят в салоните за забавления, където изискан господин с бомбе с чувство за хумор виртуозно съумява да изсвири на старо пияно един откъс от произведение.

Посещение, което наистина си заслужава да бъде изживяно.

За хубавото изживяване категорично помага и обучението в правене на въпросните сладки, което е също една забавна част и пиенето на следобеден чай по руски в една от залите.

В края на екскурзията чака още приятна изненада – вкусната дегустация на пасти. Например, можете да опитате прочутата паста „целомъдрие“, която се предлага само музей в Коломна.

Невероятното усещане да си сътвориш сладките сам, участвайки в самия театър бидейки актьор в импровизиран вариант.

Театралните костюми те пренасят в предходните векове, което носи допълнителна сладост на сладкишите.