Иван Шишкин /25 януари 1832 – 20 март 1898/ Руски художник пейзажист

„Царят на руските пейзажи”

Ivan Shishkin, Pine Forest, 1895

Ivan Shishkin, View of Valaam Island, 1860

Малцина са уловили нежната красота на природата като Иван Шишкин. Руски майстор, който вкусва от редките плодове на успеха на един художник, но и горчива трагедия. Художетвеното му пътешествие  започва в ранна възраст с молив в ръка.

Официалното му художествено обучение започва през 1852 г., записва се в Московското живописно училище и впоследствие в Императорската художествена академия. Завършва Императорската академия със златен медал и стипендия за рисуване в Европа.

1874 г. бележи началото на дълга поредица от трагични събития. Баща му, съпругата му и двамата му синове почиват за кратък период. По-късно Шишкин се жени повторно за една от учениците си – Олга Лагода, която почина след раждането на дъщеря им. Въпреки трагедиите той продължи да рисува и да се усъвършенства. Утрото му в борова гора превърща името на Шишкин познато в цяла Русия. Но заслуга за това в голяма степен се дължи на Константин Савицки на който идва идеята да се добавян четирите мечки към картината. Без такова допълнение това би било просто друг – макар и зашеметяващ – пейзаж на Шишкин.

Ivan Shishkin, Morning in a Pine Forest, 1889

]]> https://nedanacheva.com/van-gog/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=van-gog Wed, 04 Nov 2020 09:10:50 +0000 https://nedanacheva.com/?p=955  

В този пост, ще разглеждаме по-отблизо  една емблематична част от живота и творчеството на Винсент Ван Гог.

Една от най-коментираните картини – спалнята в Арл на Винсент ван Гог , колоритното изображение на спалнята, със странна перспектива и типичен стил на ван Гог.

Vincent van Gogh, Bedroom in Arles, 1888 (First Version)

Ето някои от основните и интересни факти за картината:

Картината изобразява спалнята на ван Гог на 2 Place Lamartine в Арл, Bouches-du-Rhône, Франция, която е известна като „Жълтата къща“. Той има планове за Жълтата къща да стане колония на творци, където художниците могат да останат, да творят  и да се подкрепят взаимно. Това никога не се получава напълно, но той успя да убеди другар художник и художник Пол Гоген да остане за кратко при него. Вратата отляво на картината води към гостната, където отсяда Гоген.

Ван Гог изпратеща писмо и скица до Гоген относно картината. В негов стил, с груба четка, с дебел слой impasto, изобразил стените с бледи цветове, пода с  червеникави оттенъци, столовете и леглото в хром жълто, във възглавниците и чаршафите вмъкнат и много блед зелен-цитрон, докато отдава значение на одеялото в кърваво червено, и вмъквайки зеленото в прозореца. С помощта на всички тези много разнообразни тонове, където почти няма бяло, освен малка нотка в огледалото с черната си рамка.

Изпратил подобно писмо и скица на брат си Тео за картината.

Писмо от Винсент ван Гог до Пол Гоген от 17 октомври 1888 г.

Vincent van Gogh, Sketch Sent to His Brother Theo

По-долу е картината на Ван Гог на която изобразява  Жълтата къща, в която посреща с огромно желание приятеля си Пол Гоген.

Vincent van Gogh, The Yellow House, 1888

На 8 май 1889 г. ван Гог е установен в психиатрична клиника в Сен Реми. Той остана малко повече от година до 16 май 1890. През това време той създава  множество рисунки и картини, включително още две версии на Спалнята в Арл, показани по-долу:

Винсент ван Гог, Спалня в Арл , Втора версия, 1889

Трите версии на картината са приблизително еднакви, но ако се вгледате внимателно на двете по-долу, ще забележите, че картините на стената се променят.

Странната перспектива

В картината има силно усещане за перспектива, като много от твърдите, сковани линии се приближават до точка около средата. Усещането за перспектива обаче е неловко и несъвършено.

Част от това вероятно се дължи на художествените решения на Ван Гог (той очевидно не е бил фокусиран върху заснемането на спалнята с пълен реализъм). Друга част се дължи на неясни размери на помещението, с далечната стена с прозорец на наклон.

Стилистично очертаване

В типичен стил ван Гог повечето от обектите в картината имат силно очертание. Това дава на картината стил на карикатура и стилизиран вид.

Забележете как Ван Гог използва по-тъмни очертания около дъното на предметите (близките по-долу са чудесен пример). Картината е с много твърда и ъгловата, с предимно геометрични фигури, използвани за изобразяване на рамката на леглото, рамки за картини, маси, столове, прозорци и врати. Някои  форми са разпръснати сред картината – леглото, възглавници, дрехи, висящи зад леглото, и хавлия, висящи от лявата страна. Това създава фин контраст във формата, като същевременно запазва общата твърда тема.

Твърдите форми също помагат да се подчертае неловкото усещане за перспектива в картината (много по-лесно е да се идентифицират проблеми в перспектива с твърди форми, отколкото с органични форми). Това изглежда да се в полза на цялостния призив на картината, въпреки че не е напълно точна.

Също така, забележите как контурите помагат за укрепване на твърдите форми, докато органичните форми имат много по-меки очертания.

Живописта не е само за улавяне на това, което виждате; тя е също така за улавяне на това, което искате да видите или как обектът ви кара да се чувствате. В този случай, Ван Гог е искал да улови „абсолютната почивка“ на спалнята си.

Можете да преувеличавате и да натиснете определени елементи в картината, за да популяризирате определена тема. Ван Гог избута на преден план странната перспектива и използването на цвят.

Клод Моне /14.11.1840-05.12.1926/

Днес ще разгледаме един от любимите всички артисти, Клод Моне. Моне и много други велики импресионисти са били от основно средство за развитието на много художници, особено по отношение на цвета и четката.

Claude Monet in Front of His House at Giverny, 1921

Като повечето художници, когато започнах да рисувам, бях очарована от детайлизирането, опитах се да нарисувам всичко с щателно детайл, което в последствие установих, че е пречка за създаването на истински пленяваща картина. Започвайки да изучавам картините на Моне и много други импресионисти именно ми показаха, че по-малко детайли в картината дават възможност да изразиш изтънчена красота и позволява на въображението да върши част от работата.

Страстта на Моне да рисува навън е много добре разкрита чрез една известна история, отнасяща се до един от първите му амбициозни проекти – картината „Жени в градината“ (1866 – 1867) и голяма поредица негови картини.

Много от творбите на Monet се характеризират с разбъркани малки удари на четката. Той е едновременно силно критикуван и аплодиран за това.

В резултат на това често е трудно да се открие смисъла на картините, когато ги погледнете отблизо – те се появяват като нищо повече от бъркотия на размазани цветове. Но когато отстъпите, всичко изглежда се изяснява

В картината на водни лилии, ясно се вижда на  близките планове /pics 2/ натрупването на различни зелени, блус и лилави. Също така, именно как Моне използва по-дебела боя за червените и жълти цветя и как това подсилва дълбочината и формата в картината.

В Rock in Dieppe, той използва кратки, поразяващи удари на разнообразни цветове, за да създаде илюзията за детайл.

По-силни цветове и по-големия контраст използва за преден план в сравнение с фона. Това подсилва усещането за дълбочина в картината. Оградите на скалата помагат да се забележи структурата на земята. Сравнително студените цветове, които използва за сенките контрастират с топлите светлини.

Всичко е игра на цветове, контрасти, сливания. Ръбът, който разделя морето и небето, е почти напълно изгубен. Малките, тъмни акценти, използвани за далечните лодки, помагат за отделянето на морето от небето. В това открива майсторството и илюзията от която всички ние можем да черпим.

Claude Monet, Rock in Dieppe, 1882

Маслена картина

Политик, държавник, Министър председател  на Великобритания и художник. Познат добре основно с пиперливия си език и като любител на доброто уиски и пурите, днес ще погледнем от един по-различен и интересен ракурс  на този ерудит – изкуството.

Чърчил започва да рисува още през 1910 г. и постоянно се връща към хобито си по време на бляскавата си кариера. За британския държавник това хоби се превръща в средство за отдих от напрегната му кариера и източник на наслада. Твори в наивно-импресионистичен стил, който усъвършенства доста в годините. Политикът обичал най-много от всичко да рисува спокойни селски пейзажи, които му помагали да пребори стреса.

„През най- трудният период от живота ми, само рисуването ме спаси”, пише Чърчил в книгата си Painting as a Pastime (Рисуването като развлечение) (1920г.).

В крайна сметка Чърчил създава 550 творби, което му помага да усъвършенства зрителната острота, наблюдателността и паметта. Вероятно артистичното му развлечение би процъфтяло още повече, ако Чърчил не бе насочил кариерата си в други области – световно известен писател, оратор и политически лидер.

Видният политически деятел е бил скромен в първите си стъпки като художник  – взима участие в международна изложба в Париж, подписвайки се с измислено име.

През следващите пет десетилетия, Чърчил е изключително продуктивен. Рисува природни и морски пейзажи на чист въздух. И въпреки непрекъснатите си твърдения, че е само аматьор, той развива удивителен усет за изкуството.

Въпреки това Чърчил иска да подобри техниката си и по тази причина се учи от творбите на най-добрите художници за онова време. Той се възхищава на майсторите импресионисти и пост-импресионисти като Едуард Мане, Клод Моне, Пол Сезан и Анри Матис, и дори е известно, че пътувал до същите места, където те са рисували преди години, търсейки светлината и земята, които са доказано вдъхновяващи…

„Не може да се стремим към шедьовър“, пише той. – “Можем да се задоволим единствено с удоволствието от цветовете. Единственият начин, за да стане това е с кураж.“

– What is more valuable to you – an Andy Warhol painting from 1963 or a Chanel suit?

– I would definitely prefer the painting, although I would not choose this particular style. Over the years I started collecting paintings and I would be happy to extend my collection with another one.

What role does fashion play in your paintings?

My paintings are a reflection of my inner impulses. If I don’t have a muse, I won’t be able to create anything on the white canvas. My paintings are not affected by this ephemeralness, by a client or even a friend’s wishes, and that is why I don’t take orders. The energy I have at the moment is imprinted on each of my canvases.  I have paintings filled with anger and you can notice it at first glance. Fortunately, most of my works bring pleasure and are blessed with incredible energy.

What fashion brands do you like and wear?

I follow a lot of fashion brands but I have always had a soft spot for shoes and bags. It gives me real pleasure to see a woman who has chosen an elegant bag and shoes as a finishing touch to her outfit. High heels are compulsory. Catwalk. Unrivalled!

How would you define your personal style?

I have always preferred the elegant style. Dresses are an essential part of my wardrobe and I think that they bring exceptional femininity to every woman. A woman shows her style and class through her overall look but a dress always helps.

Two years ago, Louis Vuitton’s menswear artistic director Virgil Abloh compared streetwear to an art movement. Do you agree?

Absolutely, it is also a way of self-expression.

Fashion trends are constantly changing, only to come back in style after a certain period of time. What is your favourite fashion trend of all time?

Some things really leave a mark in time. I would say Chanel – in perfumery.

How do social networks, such as Instagram, Facebook and Tiktok, affect your personal and professional life?

For many years I refused to seek publicity and I deliberately did not use this type of social media to present myself but the truth is that this is the way to reach a large audience in this dynamic world – to promote your work, to become recognisable, as well as to arouse interest in what you create.

To what extent do you keep your personal life private?

I definitely don’t think that one’s personal life should be on display. I promote my work, of course, I disclose a small part of my daily life because people want to feel my energy. They let me into their home through my paintings and they are interested in the lifestyle the artist leads. However, I set certain boundaries that I need in order to feel comfortable.

We learned that you visited Paris at the end of the summer. How different is the French capital in light of the ongoing Covid-19 pandemic?

I had an interesting experience, it was very different from my previous trips to Paris. It was beautiful because I had never before felt the city so calm and quiet, spreading its romance in a different, remarkable way. In these moments you can feel the real smell of Paris and its history.

As an artist, how did you feel at the Louvre, surrounded by so many priceless works of art?

Every visit to a world-class gallery or opera is an exceptional experience for me. I’ve had the pleasure of visiting the Louvre, the Tretyakov Gallery, the Hermitage, the National Gallery, the National Portrait Gallery, Somerset House in London – all the famous landmarks where you can find really priceless works of art. Each time it was a remarkable experience.

What is the main responsibility that lies on the shoulders of an artist?

Our primary responsibility is to future generations – we have a responsibility to teach them to love and appreciate art.

Where can our readers get acquainted with your art?

They can get see my works on my website – nedanacheva.com. (Smiles)

In the end, what is the greatness you are striving for?

“Greatness” is a very interesting expression to use nowadays when the fast-moving interests are placed on a pedestal. What inspired me to delve into the world of fine arts was that this way you leave a trace of yourself behind. I firmly believe that it is always more valuable to invest in a painting, to give a friend or a business partner a work of art as a gift as it will not only give pleasure but also remain for future generations, instead of making a gift that will be obsolete in the next year.